МНОГООЧА̀КВАН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се очаква от дълго време и с голямо желание; дългоочакван. След дългата зима, прекарана в еднообразен живот под схлупената стряха на бедния селски дом, душата на селяка, погалена от съживителния дъх на многоочакваната пролет се събужда. БР, 1931, кн. 4-5, 128. Най-после многоочакваното писмо дойде — по-дълго, по-нежно от предишното. Г. Стаматов, Разк. II, 41. Решено бе всичко да се съсредоточи в тоя четириъгълник и оттук да се води отбрана до пристигането на многоочакваната помощ. Г. Караиванов, ПГТ, 43. Многоочакван гост. Многоочакван ден.