МНОГОЦВЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е с много различни цветове, бои, тонове; разноцветен, многобагрен, разнобагрен. Леките облаци на хоризонта, които през деня са били ослепително бели, ставаха ярки и многоцветни като дъга след дъжд. С. Северняк, П, 127. В богатите дипли на кадифените завеси като звездни пътища се виеха бисери и многоцветни камъни. М. Смилова, ДСВ, 51. Девойките мамеха очите със своите тежки минтани, с престилките си, по които през дългите будни нощи бяха извезали квадратчета, гранки и цветя с ибришим и многоцветна свила. Д. Спространов, ОП, 119. Пред очите им засияха просторите на Кампания с многоцветните градини и изумрудени лозя. Сл. Боянов, СК, 12. Многоцветните канарчета са с два или повече основни цвята на оперението. Основна особеност на оцветяването им е чистотата и плавното преливане на един цвят в друг или резките граници, отделящи един цвят от друг. Вл. Помаков, ПДП (превод), 103.
2. Нарисуван или напечатан в много различни цветове. Неговите [на букварчето] многоцветни илюстрации, подредените му в равни низи букви и вехтите му страници, .., очароваха веднага момчето. Г. Русафов, ИТБД, 247. Тези книжки бяха напечатани с хубави илюстрации и многоцветни корици. Ал. Спасов, С, 108. Отстрани се заредиха кръстообразно сковани врати в дълбоки ниши, изографисани тавани и стени—многоцветна плетеница от образи, краски и багри, що замайваха и поглъщаха очите. Ем. Станев, А, 29. Много от книгите, писани от това време [ХIVв.], били украсени с малки рисунки — миниатюри, някои от които били многоцветни. Ист. Х и ХV кл, 95.
3. Прен. За реч, музика — който е ярък, жив, богат на изразни средства. Словесното му богатство се изливаше в нова форма, при която музикалните възможности на неговия многоцветен език постигат ново съвършенство. Н. Лилиев, Съч. III, 63.
◊ Многоцветен печат. Печат. Печатане в различни цветове. Многоцветна машина. Печат. Машина, която печата в различни цветове.