МНО̀ЖЕСТВО, мн. -а, ср. 1. Голям брой живи същества, обикн. хора, събрани на едно място. Цялото множество в църквата проследи и последното му движение, като че ли очакваше да чуе нещо от него, .., застанал там, .., възторжен и зовящ към някакъв стар пророк. Д. Талев, ПК, 55. Това, което удари Пантелей в гърдите, в самото сърце, .., беше шумното, весело, празнично настроено множество. Тук се бяха насъбрали почти двете трети от населението на селото. А. Гуляшки, МТС, 56. В епохата на черковната и политическа борба има личности, заобиколени с ореола на светци, .. Някакви великани, които се издигат над безименното множество. Й. Йовков, Разк. III, 97. Струва ми се, че някога е имало хора, които по-силно, по-искрено и дълбоко са обичали своята земя.. Те се явяват понякога сред суетните и празни множества, отчуждени и самотни. Й. Йовков, Разк. III, 98-99. Есенно време, .., ластовичките ся събират на голямо множество по стрехите на високи здания и ся приготвят да летят в страна, дето е по-топло. Пч, 1871, кн. 3, 37.
2. Само ед. Остар. Многобройност, множественост. Една румънска бригада настъпваше по шосето откъм Добрич.. И в шествието на тия войски, които се опиваха от множеството и привидната си сила, имаше някаква парадна тържественост. Й. Йовков, Разк. II, 221. — Ягодите, малините, дините и пъпешите, .., лимоните и портокалите се жълтеят като желта коприна и огъват до земята от множеството си. Ц. Гинчев, ГК, 170. Не слабостта на борците бе причина на пропадането, а вашето множество. Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 315.
3. Като неопр. колич. числ. Обикн. нечленувано и в съчет. със същ. Много голям брой, голямо количество лица, предмети и др. (назовани със съществителното). Дринов дойде да разкрие, че първият тласък за националното пробуждане трябва да се търси значително по-рано, .., в зова на атонския монах, написал „Славеноболгарска история“, която в множество преписи е разпалвала патриотичния огън в сърцата и воля за отпор срещу политическата и духовната тирания. М. Арнаудов, БКД, 218. От множеството имена, които се явяваха тогава по страниците на периодичните издания .., днес, разбира се, са останали само няколко. К. Константинов, ППГ, 135. През деня на сватбата в къщата на зетя, а особено на невестата, се събират множество жени, роднини и приятели. СбНУ ХII, 39. Въздухът идеше благовонен през множеството цветя. Н. Михайловски, ПА (превод), 138.
4. Мат. Всяка съвкупност от добре различими обекти на нашето мислене, разглеждани като едно цяло. Известно е също така, че докато с цифрите се означават конкретни числа, то с буквите обикновено се означават произволни числа от дадено числово множество. Матем., 1967, кн. 2, 7. Множеството на рационалните числа се състои от всички цели и дробни числа. Матем., 1967, кн. 2, 23. Съвкупност (или множество) от няколко числа, записани с букви и цифри или само с букви, или само с цифри, свързани със знаци за действията, се нарича алгебричен израз. Алг. VII кл, 10. Понятието множество е основно понятие в математиката и за него не се дава определение. Смисълът му може да се изясни само с примери. Например говори се за множеството на рационалните или целите числа, за множеството на атомите в 1 г сребро и пр. Алг. ХI кл, 3.