МОМЕНТА̀ЛНО нареч. Веднага, незабавно. Когато се прибрахме в квартирата, искаше ми се да поговоря още малко с него, да поразсея тягостното чувство, но както и прежната вечер, той моментално заспа. П. Вежинов, НС, 12. — Малина! Жената спря моментално и от това, че не се обърна веднага, .., той разбра, че тя бе очаквала този повик. Л. Дилов, ПБД, 136.


Източник: Речник на българския език (онлайн)