МОНЀТА ж. Паричен знак от метал или от метална сплав, с определена форма, тегло и съдържание. — Вземи за хляб — додаде старият майстор и хвърли на тезгяха една медна монета от десет пари. Д. Талев, ЖС, 46. — Два гологана ли? — извърна се Кръстевица. — Я да ги видя! Тоню отстъпи зад прага, .. И чак когато зае най-удобната позиция за бягство, той показа монетата, като следеше подозрително изражението на майка си. Г. Караславов, ΟΧ Ι, 16-17. Парите са от злато, сребро и мед търкалести частици, които и от двете страни имат образ и надпис и са наричат общо монети. Т. Шишков, ПХ (превод), 53. // Остар. Разш. Паричен знак. Икономическата криза върви ръка за ръка с инфлацията .. Стойността на монетата пада главоломно. Ист. Х кл, 202. Освен тия има и книжни монети, които са банкнотите. К. Кърджиев, А, 174.
◊ Вземам / взема (приемам / приема) за чиста монета нещо. Книж. Смятам нещо за пълна истина. Дринов е познавал добре неустойчивия характер и хиперболичните подозрения на приятеля си и не е вземал за чиста монета всичките му съобщения. М. Арнаудов, БКД, 242. — Има заповед за засилване на охраната .. Подофицерът и мнозина от момчетата му навярно не приеха за чиста монета думите на капитан Томов. Но се подчиниха. П. Илиев, ЛВ, 342. Заплащам / заплатя (плащам / платя) със същата монета някому. Книж. Постъпвам спрямо някого по същия начин, както той е постъпил спрямо мене, отговарям му със същото (обикн. за нещо недобро). На уплашения евреин казахме да бъде свободен .. Евреинът обаче не ни заплати със същата монета, както ще видят читателите по-нататък. З. Стоянов, ЗБВ II, 113. Презрението, злобата и неискреността към някого са плащат със същата монета. НБ, 1877, бр. 72, 280. Разменна монета. Книж. Нещо, което при преговори се жертва, използва от някой по-силен, за да получи някаква придобивка. В своите дипломатически комбинации той [Бисмарк] ги [балканските народи] третираше като неодушевени неща, разменна монета в ръцете на великите сили. С. Радев, ССБ II, 183.
— От лат. собств.