МУНЍЦИИ мн., ед. (рядко) мунѝция ж. Воен. Бойни припаси — патрони, гранати, бомби, мини и под.; боеприпаси. Назад по пътищата на снабдяването бучеха форсираните мотори на пренатоварените камиони с муниции и хранителни припаси, които се движеха с угасени фарове, и само воят на моторите напомняше за живата връзка между позициите и тила. В. Нешков, Н, 118. През време на войната на вълнолома беше избухвал склад с муниции и там още се намираха гилзи и шрапнелени топчета. П. Славински, МСК, 24. Зачести преминаването на гимназисти и войници към въоръжените групи, изнасянето на муниции и оръжие. К. Георгиев, ВБ, 93. Не говоря за книжните фишеци, турени в газови сандъци и мешинени чанти; ..; измокрените дрехи на въстаниците и острата влага, .., бяха достатъчни да преобърнат нашата скромна муниция на черно тесто! З. Стоянов, ЗБВ II, 141.
— От лат. munitio 'укрeпяванe' прeз нeм. Munition или фр. munition.