МЪЛЧАЛЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от мълчалив. Невестата му беше по-жива, .., но той я възспираше с мълчаливостта си, със своята разумна сдържаност. Д. Талев, ЖС, 444. По мълчаливост, сестро, никой не може да победи брат ти! А. Наковски, МПП, 129. Сладостното фъфлене в буковата гора тук се заменя с мълчаливост и тържественост. Ив. Вазов, Съч. ХV, 52. Детето е расло и свиквало на мълчаливост, усилвана още повече и от грижливостта на родителите да го отстранят от .. игри с връстници. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 115.
— Друга (простонар.) форма: мълчелѝвост.