НАПРЀГНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от напрегна като прил. 1. Който изисква много голямо напрежение. През тези дни той отслабна и почерня — от пролетното слънце, от безсънните нощи и напрегнатия труд. Ем. Манов, ДСР, 322. — Въпросът ми се състои в това, — .. — че службата ми в статистиката напоследък стана една такава напрегната, че просто да не ти дава Господ. П. Незнакомов, БЧ, 100. — Какво щяхме да направим само с Мермеров при този напрегнат план. Д. Кисьов, Щ, 449.
2. Който е свързан, изпълнен с много голямо напрежение, предизвикано от бързо сменящи се събития или от силни преживявания, вълнения. Отминаха още няколко напрегнати дни и нощи, докато най-после лекарят радостно си отдъхна — двамата болни бяха спасени. Сп. Кралевски, ВО, 102. Ние наистина мислим твърде малко за нервите си и за нервите на хората. А живеем в напрегнато време. Л. Дилов, ПБД, 121. Кръстников стана моят най-добър помощник в ротата, заедно с него преживяхме още много напрегнати събития на фронта. П. Вежинов, НС, 51. Лете, когато се топят ледниците, през най-напрегнатия сезон за земеделците, реката почва да бушува, руши бреговете, отнася язовете. Л. Мелнишки, ПП, 49-50.
3. В който се съдържа силно вътрешно напрежение. Колката подскочи внезапно и една звучна плесница изплющя в напрегнатата тишина. Сашо се хвана за пламналата буза и глухо изръмжа: — Защо ме биеш? С. Чернишев, ВМ, 128. Настъпва напрегнато и странно мълчание, като че изпълнено с тежкото, непрекъснато дишане на безсилие и умора. Й. Йовков, Разк. II, 166. Залата е притихнала в напрегнато очакване. Зрителите от задните редове са наставали от местата си. К, 1963, кн. 3, 38. Рада с напрегнато внимание следеше за отговорите им и техните случайни запинания се отзоваваха болезнено върху чертите на лицето ѝ. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 67.
4. Който е под въздействието, влиянието на силно физическо или психическо напрежение. А тук е мъчителната неизвестност, напрегнатите до скъсване нерви и,.., куршумите и гранатите. Й. Йовков, Разк. II, 152-153. С напрегнато око и разтреперано сърце наблюдението са пак захвана. Д. Витанов, НС (превод), 124. Напрегнати мускули. // Който изразява силно вътрешно или физическо напрежение. Той слушаше с напрегнато лице, събрал вежди, замръзнал сякаш в мокрите си дрехи на креслото. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 30, 3. От позата, от крайно напрегнатия израз на лице- то му беше ясно за всички, че той вече се готви да заговори. Г. Караславов, ОХ I, 328. — Аз ще говоря на български — каза той с напрегнат глас, а лицето му стана още по-бледо. Д. Талев, ПК, 648. Докато Луис се усмихваше самоуверено, тя го погледна изведнъж с мрачна и напрегната сериозност. Д. Димов, ОД, 56.