НЕДОПУСТЍМО нареч. Книж. 1. По недопустим начин. Някои ученици изостават недопустимо. Δ Изпълнението на плана се забавя недопустимо.

2. Обикн. с гл. с ъ м, и з г л е ж д а, в и ж д а м и с е и под. Означава, че нещо не бива, не трябва да става, да се извършва или да съществува. Тя беше простичка селска мома, за нея бе недопустимо да се ожени по-младият по-напред. Кр. Григоров, Р, 76. — Седни спокойно. Няма защо да се измъчваш. Само е забранено да кръстосваш краката си. Това е недопустимо, защото не е красиво. Д. Кисьов, Щ, 112. — Вие трябва да стегнете пресата!... Левите вестници се пълнят с антрефилета срещу „Никотиана“. Това е недопустимо!... Д. Димов, Т, 202.


Източник: Речник на българския език (онлайн)