НЕЕДНОЗНА̀ЧЕН1, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мат. За число — който не е еднозначен, едноцифрен; многозначен1, многоцифрен.
НЕЕДНОЗНА̀ЧЕН2, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който има повече от едно значение; многозначен2. Съюзите обикновено са нееднозначни думи.
2. Който има значение, различно от значението на друг, който не е еднакъв по значение, смисъл; разнозначен. Двете думи, макар и близки по форма, са нееднозначни.