НЕКОМПЕТЀНТНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от некомпетентен. Общински съдилища има при всичките селски общини .. Решенията на този съд нямат право на апел, но могат да се уничтожат по некомпетентност. А „България“, 78. При обсъждането на труда някои се опитваха да прикрият своята некомпетентност.


Източник: Речник на българския език (онлайн)