НЕПОЧТЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който не се отнася с почит, с уважение към някого или към нещо. Множеството пред военното министерство все повече се увеличаваше .., тук още можеха да се видят здрави мъже на средна възраст. Доб- ре облечени, .., но особено развълнувани, жестикулиращи, дори непочтителни в изразите си към княза. В. Геновска, СГ, 403.
2. Който е лишен от почтителност, уважение. — Ние наистина мечтаем за обединението на южните славяни, .. Но без Милана и Александра. При тия думи Найден скочи червен като рак. — Как може да си позволявате такива непочтителни изрази за Негово височество? В. Геновска, СГ, 443. Тя извикваше неучтиви подигравки и непочтителни кикотения между зрителите. Ив. Вазов, Съч. ХI, 127. Сичките воспитаници или почти сичките, са твърде религиозни; непочтителната дума би ги оскърбила чувствително. Знан., 1875, бр. 1, 11. Непочтителни изказвания. Непочтителен смях.
— От рус. непочтительный.