НЕПРОМЕНЯ̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Непроменим; неизменяем, неизменим, неизмèнен, постоянен. Павел Спасов взема само един интересен, любопитен епизод от живота на своите оформени вече, непроменяеми типове. С, 1951, кн. 7, 182. Неукротим новатор, Раковски иска да промени дори нещо толкова непроменяемо като езика. Т. Жечев, БВ, 141. Колкото по-добре и по-основно проумява чловек непроменяемите естествени закони, толкова по-здраво ся крепи във вярата в едно вечно същество, което е устроило и връти света. Й. Груев, Ф (превод), III. Моите нравствени начала, които извират из сръцето от памтивека остаят непроменяеми. Лет., 1874, 107.
2. Остар. Несменяем, постоянен; непроменим, непромèнен. Цезар,.., довръшил и по Африка и по Испания Помпеевите привърженици и ся врънал в Рим, гдето го прогласили за непроменяем диктатор и за император (..), в 45 лето. ВИ, 57.