ОБЕЗПОКОЍТЕЛНО. Нареч. от обезпокоителен; тревожно. През всичкото това време върхът на Мусала не видяхме, той стоеше скрит в мъгла. Тя обезпокоително се сгъстяваше. Ив. Вазов, Съч. ХV, 140.


Източник: Речник на българския език (онлайн)