ОБРЪЩЀНИЕ, мн. -я, ср. 1. Грам. Дума (или израз), с която лицето, което говори се обръща към лицето, на което говори, напр. м а й к о, т а т к о, б р а т е, м и л а р о д и н о, с к ъ п а м о я п р и я т е л к о и др.
2. Призив, възвание. Улиците осъмват облепени с ярки афиши и плакати — все обръщения към населението по един или друг повод. Думите приканват към „ред и спокойствие“. Др. Асенов, ТК, 5.
3. Обикн. мн. Остар. Обноски, държание, поведение. Всички обичаха и търсеха дружбата му. Обръщенията му бяха крайно демократични, естествени. СбЦГМГ, 220. Той [учителят] си бе тук в родното село, отлично се държеше с външност и обръщения, което правеше впечатление в интелигентните среди на града. Н. Попфилипов, РЛ, 85. Какво и как щеше да разказва той още не знаеше, но всичката готовност за това се виждаше в погледа му, във всичките му обръщения. Й. Йовков, Разк I, 52.