ОТЕГЧЍТЕЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от отегчителен. Г-жа Будевска, която има всички данни и средства за една добра фру Гиле, дава един недовършен образ — с всичката грапава отегчителност на недовършеното. Ст. Грудев, АБ, 101. Филмът на Рози е преди всичко политически филм-анкета;.. В него няма отегчителността и риторичността на множество други „заангажирани“ филми. ФН, 1972, кн. 7, 14.


Източник: Речник на българския език (онлайн)