ПЛИТКОУ̀МИЕ, мн. няма, ср. Пренебр. Отвл. същ. от плиткоумен; глупост, малоумие, тъпота, простотия. Дойде ми до гуша от нейното плиткоумие. Δ То бива плиткоумие, ама чак толкова не бива.
