ПОДЛИЗУ̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Пренебр. Който е присъщ на подлизурко, характерен е за подлизурко; подмазвачески, мазнишки, угоднически, раболепен, лакейнически. Подлизурско държание. Подлизурско поведение. Подлизурска усмивка.

ПОДЛИЗУ̀РСКИ Разг. Пренебр. Нареч. от прил. подлизурски; като подлизурко, подмазвачески, мазнишки, угоднически, раболепно, лакейнически. Той подлизурски поклати глава в знак на съгласие. Δ Държи се подлизурски.


Източник: Речник на българския език (онлайн)