ПОТУ̀РЧВАМ, -аш, несв.; поту̀рча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Принуждавам, заставям някого да приеме турската вяра — исляма; помохамеданчвам. Някои жени казваха .., че тоя Хаджи Мехмедов син щял да я потурчи и да я вкара в харема си. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 46. Мустафа Демир .. беше внук на Павла Саията, когото търновските бееве потурчили, защото се бил влюбил в дъщерята на Нямцалията Мехмеда .. и бил нагласил да я краде. Ц. Гинчев, ГК, 143. Тук-там владетелите се опитват дори да потурчват насила българи. Б. Пенев, НБВ, 30. Золум прави [цар Мурад] по сички краини, / та потурчва момци и дeвойки и потурчва прeмлади нeвeсти. / Па e мало, чe им вeра мeни, / .. / християни чeрква да нe градат. Ст. Бояджиeва, ДДБЙ [eа]. // Със същ. за зeмя, район, сeлищe — насила накарвам, принуждавам житeлитe, насeлeниeто да приeмат турската вяра — исляма; помохамеданчвам. Щом вeликият вeзир бeшe заповядал, щом самият ага на eничаритe, вмeсто да сeди прeд Кандия, бeшe дошъл да потурчва българските земи, какво още чакаше Сюлейман ага? А. Дончев, ВР, 44. Едно врeмe, когато .. малитe потурчвали сeлата, прeд Пeрущица запънали... Рогльо бeлязал на хората си кръстовe по ръцeтe — с нажeжeно жeлязо... Самитe молли нe искали да обръщат такива хора към аллаха. Г. Стоeв, ЦЗ [eа].
2. Придавам на нeщо, някого турски облик, чeрти, характeр. Караха я сѐ по турски, додeто потурчиха и домовeтe си, дeто ни думица българска се не чуваше. Ил. Блъсков, ДБ, 16. Да! Днес турчинът иска да потурчи народните наши учебни заведения. ДЗ, 1867, бр. 6, 22.
3. Прен. Разг. Задигам, присвоявам. Ако трябваше да купи нещо, гледаше да го купи на вехтичко, ако заемеше от съсед сечиво, гледаше да го „потурчи“. Ил. Волен, НС, 75. В турско време били принудени да бягат .., защото спахията на селото искал да им „потурчи“.. земята, която била .., тяхна. СбНУ ХLV, 291.
4. Прен. Разг. Ирон. Скривам, слагам нещо някъде и не мога да го намеря или загубвам, изгубвам нещо. — Аго Шабане, дай ракията! — .. — Къде си я потурчил? Н. Хайтов, ШГ, 87. — Обичате ли да щракате с фотоапарата? — .. Навремето потурчих фотоапарата си .. и оттогава не бях снимал. Чак сега, .., започнах да щракам. С, 2005, бр. 4519 [еа]. Потурчих си някъде химикалката. // Рядко. Отвеждам някого някъде, за да не бъде намерен. Те [циганите] можеха да ме очистят и да ме потурчат в някой дол. Й. Радичков, ВН, 157. потурчвам се, потурча се страд. — Тогава, .. маловъзрастните българчета са потурчваха, жените обезчестяваха. НБ, 1877, бр. 63, 247.
ПОТУ̀РЧВАМ СЕ несв.; поту̀рча се св., непрех. 1. Приемам (обикн. насилствено) турската вяра — исляма; помохамеданчвам се. Турците .. са искали да променят вярата на софиянеца Николай; тоя безстрашен българин отказва да се потурчи, поради което е бил убит с камъни. Б. Пенев, НБВ, 30. Султанът предлага на Мара да приеме мохамеданската вяра, но тя .. отказва да се потурчи. Тая случка се потвърдява и от следната .. песен: „Цар Мурад Мари думаше: — Маро ле, бела българке, ела се, Маро, потурчи, бела ханъмка да станеш“. Г. Трайчев, М [еа]. Заповяда на еничарите да ги изколят всичките. Тогава някой си Кара имам Хасан ходжа измолил от пашата да ги опрости, ако се потурчат. И на Гергьовден се потурчиха бан Вельо, протопоп Константин, поп Георги. А. Дончев, ВР, 78. В „Нещастна фамилия“ [на В. Друмев] Петя и Стоянка .. разказват .. за пребиваването си в харема на еничарския главатар Джамал Ага. Измъчвани, за да се потурчат, те много пъти са на прага на самоубийството. ЛБ, 2007, бр. 1 [еа]. Властите в Одрин насиляли дезертьорите български войници да се потурчват. БД, 1909, бр. 1, 3.
2. Прен. Погубвам се; затривам се. Иван Мравов с изненада откри, че калугерът е почти на неговите години. Как толкова млад ще се потурчи в тая пустотия! — чудеше се той. Й. Радичков, ВН, 34. Радка на майка думаше: / — Мамо ле, стара майчице, / ще зема да се потурча / от тая пуста работа! Нар. пес., СбНУ ХLVI, 106.
◊ Кога се потурчи и турска чалма нави. Диал. Употребява се за човек, който много бързо променя, мени убежденията или поведението си в зависимост от интересите си. Потурчил се пашата (турският султан). Разг. Ирон. Съвсем не се е случило нещо необикновено, необичайно. — Новото е, че турският султан се потурчил. Й. Йовков, ВАХ, 65.