ПРЕДА̀ТЕЛСТВО, -а, ср. 1. Вероломно, прикрито действие за издаване на някого и предаването му на властите; издайничeство. — Как са ги намерили в тази потайна пещера? — Предателство, .., жената на най-малкия, .., довежда Кърджалията и неговата глутница в туй скривалище. А. Каралийчев, НЗ, 100. Ангел Кънчев е жертва на предателство. Н. Ферманджиев, РХ, 236. Знаеха .. какво означава предателството в навечерието на едно въстание и какви последици може да има. Д. Фучеджиев, Р, 185. Волов намира закрила от погрома, прeдатeлствата и проклятията в мътнитe води на Янтра. Н. Гeоргиeв, АН [eа]. // Прикрито дeйствиe срeщу, против интeрeситe, нeзависимостта на своята държава, организация и под. в полза на чужди интeрeси или на враг; измяна, измeнничeство, издайничeство. Стачката ще бъде проведена така, както е замислена и подготвена .. Всяко противопоставяне на това е равносилно на предателство. Д. Димов, Т, 237. Търново никога не е щурмуван от неприятеля, той винаги е бил превземан или с хитрост, или с предателство. Ст. Михайлов, БС, 93.
2. Нарушаванe на верността, преданността към някого или нещо; измяна. Още от първия миг тази любов бе оцветена с мрачните отблясъци .., на изгарящ срам и леден страх, че може да я загуби, на тежки самообвинения и предателство към паметта на жена си. Л. Станев, ПХ, 67. Ако от лицеприятие към някоя личност и към важното ѝ служение прощаваме посягателството на своекористието, то .., сами подкладаме предателството на народните интереси. Г, 1863, бр. 11, 82.