ПРЕДОХРАНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; предохраня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Книж. Предпазвам. Правилният живот .. предохранява нашия организъм от сяко едно болезнено явление. Знан., 1875, бр. 22-23, 358. Той [земеделецът] тряба да предохрани плодовете от гнилостта, от плесента и пр. Знан., 1875, бр. 1, 7. предохранявам се, предохраня се страд. Сичката тая храна не може да се предохрани от гниението. Знан., 1875, бр. 11, 166.
— От рус. предохранять.