ПРЕДХÒЖДАМ, -аш, несв., прех. 1. Съществувам или ставам, настъпвам преди нещо друго; предшествам. Дори знаменитата Декларация за правата на човека и гражданина, която е най-същественият резултат от Френската буржоазна революция и дори предхожда първата европейска конституция — френската (1791 г.), няма всеобщ характер. М. Мизов, ЕМЕ [еа]. Споменът за този малък балкански самодържец ме върна отново към събитията, които предхождаха преврата на 19 май 1934 година. П. Тодоров, ЛС, 303. Никой от писателите, що го [П. Р. Славейков] е предхождал, не е познавал тъй изтънко българския език и не си е служил тъй свободно с него. БР, 1943, кн. 1, 18.
2. Намирам се, заемам място пред някой друг или нещо друго. Характерно за глаголните съобщителни изречения е, че при обективен словоред подлогът предхожда сказуемото, а при субективен — сказуемото може да предхожда подлога. ГСБКЕ III (1), 58. В разгара на ритуалните практики най-сетне се случва Окончателното събитие: предхождана от орлите, идва Смъртта. М. Кирова, ЙЙ [eа]. предхождам се страд. Систематичната разработка на отделните науки трябва да се предхожда от една философска обосновка на техните основни положения. Д. Цацов, КШ [eа]. Написването на романа се предхождаше от продължителна събирателска дейност и запознаване с научните тълкувания. В. Ляхова, Б [eа] .
Източник: Речник на българския език (онлайн)