ПРЕДЧУ̀ВСТВИЕ, мн. -ия, ср. Интуитивно предположение за съществуването или осъществяването на нещо; предусещане. Киро Джелебов и стрина Танка също не спяха. Тя отдавна имаше предчувствие за Марчовото бягство, ала не смееше да го сподели направо с мъжа си, да не би да се разстрои като преди и „да направи пак някоя работа“. И. Петров, ХВ [еа]. Като дете скитах нагоре към Боянските ливади. През тия дни тревата (каква трева ставаше тогава!) се вдигаше цял метър и аз лягах в нея и зяпах небето, и се смеех, и бях изпълнен с толкова радостни предчувствия. Г. Марков, ПМД [еа]. Сърцата на всички в болницата се свиват в предчувствие на ужасното, но разумът и надеждата надделяват над страшното напрежение. Г. Нешев, БМ [еа]. — Днес аз предчувствувах, че ще дойдете. — Нима? Вярвате ли в предчувствия Й. Йовков, ЧКГ, 189.