ПРЕЛЮБОДЕЯ̀НИЕ, мн. -ия, ср. Извънбрачна, или изобщо осъдителна, нередна сексуална връзка; прелюбодействие, прелюбодейство, изневяра. Жените го [Янакиев] харесваха, но флиртовете, интрижките и прелюбодеянията набързо извършвани с чужди жени, които не обичаше, не го задоволяваха. Ем. Станев, ИК I и II, 280. Кое причинява нарастването на прелюбодеянията на семейни мъже и жени? Хр. Домозетов, ОР, 88. Там [в селото] доскоро, ако уловяха някого в прелюбодеяние, водеха ги в черкова и венчаваха ги. Н. Бончев, Съч. I, 58. Защо Аспарух избяга, когато трябваше да уловят Гита на местопрестъплението, за да докажат пред съда по безспорен начин прелюбодеянието ѝ. К. Калчев, СТ, 220. В Толедо имах любовница, на която най-сериозно доказвах, че само прелюбодеянието с духовно лице не се счита за грях след смъртта на мъжа ѝ. Д. Димов, ОД, 265. // Църк. Грях против Седмата Божа заповед в християнската църква („Не прелюбодействай“), изразяващ се в нарушение на съпружеската вярност.