ПРЕСМЕТЛЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество или проява на пресметлив. В работата си бай Димо показваше други черти, ставаше друг човек: трудеше се тихо, вслушваше се в чуждите съвети .., проявяваше трезва пресметливост. А. Гуляшки, ДМС, 35. Той мъчно можеше да се нарече филистер, въпреки ограничената и суха пресметливост в духа си. Всъщност той беше измъчен и нещастен човек. Д. Димов, Т, 182. Българските военачалници виждаха, че ромеите се бият с хладна пресметливост и дебнат сгодно време да се нахвърлят с всички сили върху Средец. А. Дончев, СВС, 739.