ПРЕСУША̀ВАМ, -аш, несв.; пресуша̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Премахвам (спирам или отстранявам) водата, влагата от някакво място (обикн. блато, воден басейн или извор), за да стане сухо. Това лято хората още не са успели да пресушат докрай големите .. блата и те ни помамват .. със своята маслиновозелена неподвижност и сияйната красота на лилиите. Н. Стефанова, РП, 59. Всеки мислеше — .. — че като издига бент, пресушава извора. Ст. Дичев, ЗС I, 28. Бе мегдан очистиха тъй, .., бе акации насадиха по улиците и локви пресушиха. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 121. Тии [египтяните] са постигнали да пресушат блата и езера. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 15. // С въздействието си правя сухо, изсушавам място, което е с вода, влага. Небивала суша попари всяка жива тревичка, пресуши изворите и за селяните настъпиха тежки гладни дни. А. Каралийчев, С, 175. Често се заселва [торфеният мъх] по бреговете на водните басейни, дето силно се размножава и попива вода, като често ги изпълва и постепенно пресушава. ПН, 1932, кн. 3, 37. Това безлесие характеризира не само Софийското поле, .., пресушава изворите на реките ѝ. Ив. Вазов, БП, 105.
2. Предизвиквам усещане за сухота, пресъхване на гърло, уста и под.; изсушавам. Вдъхна дълбоко прохладния нощен въздух. Но това не можеше да утоли мъчителната жажда, която бе пресушила гърлото му. П. Вежинов, ДБ, 154. Страшната жажда пак пресуши гърлото на Кракра. А. Дончев, СВС, 129. Колко пъти ми е идвало да плюя в лицето на подлеца, но в последния момент мисълта за тебе е пресушавала устата ми! В. Пламенов, ГШ, 6. С всички сили се бореше да победи внезапния страх, който пресуши устата му. А. Дончев, СВС, 41. Сухият въздух пресушава и напуква лигавицата на носа и тя не може да върши .. задълженията си. .. Затова овлажняването ѝ е задължително. Мон., 2004, бр. 1777, 15. ● Обр. А искаш да заплачеш, да завиеш — пък нямаш глас — страхът го пресушил. Н. Марангозов, ЯВ, 41.
3. В съчет. със същ. с ъ л з и, п л а ч и под. За силно чувство (гняв, омраза, тревога) — правя, ставам причина да спрат, да секнат, сълзите, плачът на някого. Ами той [Драгия] не те познал. Гръм ли неочаквано се разнесе, та Найда дигна сепнато глава? И какъв гняв разискри очите ѝ, че за миг пресуши сълзите. — Не ме познал? Ами тебе как позна? А. Каменова, ХГ, 73. Едва ли мъжете предполагат колко добре помним тежките думи, когато ни ги казват, и колко силно те ни нараняват. Щеше да бъде по-добре за мен, ако бях продължила да плача, но неговата ненавист пресуши сълзите ми и вкорави сърцето ми. М. Шипковенска, ЖБ (превод) [еа]. Все още като закован, на Мъри му се струваше, че не може да направи и една крачка, но някак си, с препъване успя да излезе от стаята. Кети съвсем побледня, но спря да плаче. Смущението и тревогата бяха пресушили сълзите ѝ. Зл. Попзлатев, ДЮ (превод) [еа].
4. Прен. Разг. Със същ., означаващо съд за питиета, вода. Изпивам докрай, изцяло течността в някакъв съд. — За твое здраве! — вдигна чашата си Симеон. Той отпи по навика си само една глътка, а Карач пресуши чашата до дъно. А. Гуляшки, ЗВ, 104. — На крак пресушим пред кръчмата по едно шише, а бащата пелтечи, че вън не слади виното, и хайде вътре. Д. Вълев, Ж, 143. Дълбоко бе вбивал зъби в павурчето .., когато реши да предаде дружината на даскал Тодор войвода. Реши се не изведнъж, .., докато в един миг — беше пресушил две павурчета ракия — чу звън на злато. Д. Мантов, ХК, 69. — Добро утро, госпожица Опи, пия за дългоденствието на вашата прелест. И той вдига и пресушава пълната си чаша. Г. Райчев, Избр. съч. II, 79.
5. Прен. Прекъсвам, преустановявам източник на средства, доходи. Предвид на войната Каравелов бе забранил износа на храните, пресушавайки по този начин един от главните източници на национален приход. С. Радев, ССБ І [еа]. — Няколко такива несполуки доста ще пресушат източника на приходите — рудниците Харвест. Н. Доспевска и др., МС (превод) [еа]. Финансовата криза .. пресуши ликвидността, накара банките да затегнат условията за кредитиране. Кап., 2008, бр. 51 [еа].
6. Прен. Поет. Отнемам или намалявам до крайна степен (обикн. чувство, надежда, възможности за нещо). В провинциалната скука, .., в сивата делнична дреха на живота .. имаше нещо, което убиваше и охотата му за работа и пресушаваше всичките му стремежи и идеали, с които бе дошел. Д. Немиров, Д № 9, 51. Лишенията не пресушили жаждата за знания на ученолюбивия младеж. Хр. Одисеев, ТН, 13. Димчо Дебелянов се явява .., когато някакъв „пасивен романтизъм“ властвува в нашата литература и пресушава и най-свежото поетическо дарование. Н. Лилиев, Съч. III, 45. Бордът не ни помага с нищо, но и не можем да си позволим да го премахнем, защото самото махане на борда може да пресуши доверието на инвеститорите у нас. Пол., 2008, бр. 242 [еа]. Постепенно се охлажда и ръстът на паричното предлагане, който е другият фактор за тревога на банкерите. Тези коментари пресушиха надеждите на валутните играчи за енергични лихвени промени в еврозоната. Банк., 2006, бр. 2 [еа]. На друг ли болка не спестих? / Един ли чужди грях изстрадах? / А колко мъка пресуших! П. Стаменова, РТ [еа].
7. Прен. Правя някого или нещо да изгуби силата, жизнеността си, да отслабне; изсушавам, изпивам, изсмуквам, изтощавам. Рече ли да седне, Джем просто падна. Напрежението, умората, загубената кръв — всичко туй беше го пресушило. В. Мутафчиева, СД 1992 [еа]. Оставаше само да чака кога тези кошмари най-после щяха да го пресушат. К. Кънчев, ПР І [еа]. — Силни създадоха боговете своите хора. Ала людете допуснаха нега, сласт и леност да пресушат мишците им. Н. Райнов, ВДБ, 13. Умират в тебе толкова души / и се затварят толкова зеници, / и толкова затворници в тъмници / изсмука твоя мрак и пресуши. Д. Габе, С [еа]. — Моме, как си тенко и високо, / .. / на мнозина треска даваш / кому два дни, кому три дни, / а бекяру три години. / Го изсуши, го пресуши, / го напраи .., / суо дрео, явороо. Нар. пес., СбБрМ, 376-377. // Остар. и диал. Смазвам, пребивам нещо, някого. Не простирай ръката, че ще те удара да те пресуша. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 67. Ази те не ща, та не ща, / че ми коляно пресуши / и ми вретено претроши. Нар. пес., СбВСтТ, 653.
8. Суша повече, отколкото е необходимо. През зимата студът пресушава устните, те се нацепват и олющват. Сл. Мундрова, НКК [еа]. Всекидневното миене на косата може застрашително да я пресуши. Beauty, 2007, бр. 91 [еа]. Младите луковички на гладиолите изсушете на проветриво място и приберете в зимния лагер. Внимавайте да не ги пресушите, защото ще се втвърдят и през есента ще покълнат лошо и неравномерно. Земя, 2008, бр. 187 [еа]. Това [къдравина на косата] може да се постигне и при всички останали системи и методи, когато фризьорът .. спазва правилото да не пресушава косата при изваряването, а да я развива още във влажно състояние. Г. Георгиев, ФП, 81-82.
9. Суша повторно.
10. Спец. Правя да престане, да спре млякото на дойно добиче. — Взеха ни памука за данъци, барем сиренето в кооперацията да ни бяха платили... Цяло лято капка мляко не сме куснали, всичкото там носихме... — Ами сега? — Пресуши ни кравата, и парите ни задържаха. Г. Караславов, Избр. съч. II, 125. Миналата година ние пресушихме стадата към края на юли, като от средата на месеца започнахме да ги доим през ден. НД, 1963, бр. 162, 3.
11. Диал. Изсушавам, подсушавам. Като облаците се разнесе и ядът на хората. Почнаха да събират чергите, да пресушават подмокреното зърно. О. Василев, УП, 17. — Млочко сам мокър, зазноен! / Рада му снажка повдигна, / та го премени, пресуши. Нар. пес., СбНПСР, 511.
12. Непрех. Диал. За воден басейн — пресъхвам; пресушавам се, преставам. Кинисала е Дана / на гости да иде, / .. / и га отидоха, / Вардар бил пресушил, / и га се върнаха, / Вардар бил притекъл. Ст. Веркович, НПМБ, 97. пресушавам се, пресуша се I. Страд. от пресушавам в 1-11 знач. Той отиде до леглото и възпроизведе пиенето [на лекарството] в нов вариант, сякаш ставаше дума да се пресуши чаша оранжада. Н. Антонов, ВОМ, 37. Зеленчуците са изсъхнали, ако се не чувствуват вече влажни. Изобщо да се пресушават продуктите не е добре, защото с това им се отнима .., вкусът и естественият цвят. Гр, 1906, бр. 10, 150. За да се пресушат блатищата във Видин и да се заздрави теренът, нужно е да прекарат от 6 километра повече от 550 000 куб. метра пръст. БД, 1909, бр. 21, 3. За да не се пресушат овцете, нужно е редовно предояване. ОП, 427. II. Възвр. от пресушавам в 8, 9 и 11 знач. Оно като удари един даш, та ма нале убаве. Тогава зема, та направих дупки в сеното, па накладох огин, та са пресуших и спах. Нар. прик., СбНУ ХLIV, 496.
ПРЕСУША̀ВАМ СЕ несв.; пресуша̀ се св., непрех. 1. За воден басейн, извор, местност и др. — загубвам водата, влагата си, ставам сух; пресъхвам. Видях на шкафа едни негови [на чичо Минчо] бурми .., дето му трябваха за гъбите. Грабнах ги, скрих ги в джоба, изтичах долу до кладенеца, оглеждам се — никой няма. Вдигнах капака и... шльоп — Край! .. По едно време се звъни. Мама отиде да отвори и аз гледам: леля и чичо Минчо в униформа. Стреснах се. Ами ако той е разкрил онова с бурмите? Ако кладенецът се е пресушил? Г. Данаилов, ДИВ [еа]. Когато каналът ся е прокопавал, пръстта му ся е хвърляла върху изкуствено направените му брегове и после водата ся е вкарала в него. По тойзи начин една част от езерото, .., ся е пресушила. ИЗ, 1877, 1881, 164. Ако облаците са посвършват, за да направят дъжд, .., струва ми са че не ще останат вече облаци на небето и горите и полените като са пресушат, вода не ще са намерва на друго място освен в морето. С. Бобчев, ПОС (превод), 12-13.
2. За гърло, уста и под. — придобивам усещане за сухота, ставам сух; изсъхвам, пресъхвам. Пресуши ми се гърлото, тука няма ни отрова: да бяхме у Владикова, в долапа все има по някое шише вино или коняк. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 79. // За сълзи — спирам, преставам да тека. Внезапно моето чувство премина и сълзите ми се пресушиха. ССГ (превод), 143.
3. Прен. За чувство, желание и под. — преставам, свършвам се, изчезвам, изгубвам се. И още колко доводи и примери би могъл да приведе на тоя човек .., но защо? .. Пресуши се желанието му да разговаря, налегна го безразличие и някаква тъпа умора. А. Гуляшки, Л, 344.
4. Изсъхвам повече, отколкото е необходимо. Чисто маслените маски също имат много добър ефект .. Препоръчват се също и термичните маски (но не с продължително приложение на топлината, за да не се пресушава кожата). Леч., 2008, бр. 43 [еа]. Насоляват харно мясото и го посипват отгоре с ръжени трици .. Така насолено мясо ся закача да съхне, ръжените трици вардят мясото да ся не пресуши. Лет., 1871, 237. Дворе ми е трева пообраси, / бяла лоза ми се изсушила, / и чешмата ми се изсушила, / и дървото ми се пресушило. Нар. пес., СбБрМ, 347.
◊ Коренът (корените) на някого ще пресуша. Разг. Ще унищожа, ще изтребя рода на някого. — Да се женят, Събчо... За хората, казвам... Да се плоди народът, че... че каквото ни подбраха чорбаджата, жа ни кърдисат... Коренът жа ни пресушат .. Събчо драсна кибрит. — То все ще се пресуши нечий корен, ама ха да видим чий. А. Страшимиров, Съч. ІV [еа]. Пресушавам / пресуша сълзите на някого. Разг. Утешавам, успокоявам някого. Няма да пусна меча от ръката си, додето не изтребя враговете. Много тегли народа, много сълзи проляха сиромасите, аз ще пресуша тия сълзи. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 13. Пресушавам / пресуша сълзите си. Разг. Утешавам се, успокоявам се. Подир две седмици, като почисти къщата и пресуши сълзите си, Йордана си намери втори мъж. Д. Вълев, Ж, 61. — Всичко е загубено, тя [жена ми] е вече в харема и довечера емирът ще я обезчести!... — .. едно знам: той .. никога няма да влезе при нея да я обезчести — това е истина, както е истина и че навсякъде от Бухара до Багдад ме наричат Настрадин Ходжа! Пресуши сълзите си, стари приятелю, не ридай! Ат. Далчев и др., ПНХ (превод) [еа]. Пресуших (ще пресуша, бих пресушил) чешмата. Диал. Шег. Пих (ще изпия, бих пил) много вода. Толкова съм жаден, дето бих пресушил чешмата. Н. Геров, РБЯ ІV, 382.