ПРЕФЍНЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на префинен. В средните векове трубадурството е въвело изтънченост .. и деликатност в общуването между хората. В двора на Луи IV префинеността стигнала дотам, че на вратата не се чукало, а се драскало с нокътя на малкия пръст. Л. Анастасова, НДО [еа]. За импресионистите основна проблема се явява скрепяването на мига с помощта на светлинните особености. От тази проблема .. произтичат редица особености в похватите на импресионистите и особено тази префиненост в стремежа да се скрепяват най-различни, едва доловими цветни нюанси. Изк., 1950, кн. 3, 212.

— Друга (остар. и диал.) форма: п р е ф и н ѐ н о с т.


Източник: Речник на българския език (онлайн)