ПРИБЛИЖА̀ВАМ, -аш, несв.; приближа̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св. 1. Прех. и непрех. Обикн. с предл. д о, к ъ м. Стигам, идвам на близко, неголямо разстояние до някого или нещо; приближавам се, наближавам, доближавам, доближавам се. Войниците .., приближават до плетищата, нависват клонете на овошките и берат неузрелите още сливи и зарзали. Й. Йовков, Разк. I, 109. Моят познайник и сродник приближава към мен. Л. Стоянов, Х, 68. Султанът махна с ръка да го приближат и да целунат края на мантията му .. Пашите изпълниха заповедта му. Ст. Дичев, ЗС II, 670. Спрял край един кладенец да се поразхлади и напои жадното добиче, но в това време приближил мъж. Кр. Григоров, Р, 28. Методи му подсвирна весело и кучето съвсем свойски приближи. М. Грубешлиева, ПП, 199. Пищенето .., мязаше на звук, който издава свирката на локомотив, когато приближава станция. Ив. Вазов, Съч. ХII, 55. ● Остар. и диал. С предл. п р и. Римлянете .. презеха многи страни и при самий Будим приближиха. Хр. Павлович, Ц, 13. Една от мишките надникнала и като я [котката, която се престорила на мъртва] видяла, рекла: О ти, и кожата ти на мях да стане, не щем приближи при тебе. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 21. Като при Милен приближи, / .. / тя му главата не отряза, / ами му канапе преряза. Нар. пес., СбНУ ХIV, 82. // Непрех. За звук, шум и под. — идвам, чувам се все по-близо до някого или до някое място; приближавам се. Лаевете приближиха, после затъпяха, после се изгубиха. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 174. Гласът на клопотарчето мерно и бавно приближи и спря на пътя до самата градина. Елин Пелин, Съч. I, 81. Ревът отсреща приближаваше. Рогачът отдолу отговаряше мощно и басово. Ем. Станев, ЯГ, 109.
2. Непрех. За период от време, събитие, природно явление и под. — предстоя да стана, да настъпя съвсем скоро; наближавам, приближавам се. Приближаваха великденските празници. Т. Влайков, БСК I, 246. Тия дни Рада беше твърде улисана в училището, защото приближаваше годишният изпит. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 67. Приближаваше краят на юний. Г. Райчев, ЗК, 69. Приближи време да се дигнат [щъркелите]. П. Берон, РБ, 112. Лиляна .. / долови, че буря приближава, / по шепота на листи и води. Бл. Димитрова, Л, 130. Че си, бе, време наближи, / наближи, жетва приближи. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 64. // Само безл. приближава, приближи. Със съюз д а и следващ гл. Предстои в близко време да се осъществи, извърши действието, изразявано от следващия глагол; наближавам. Приближаваше да зайде слънце. Ив. Вазов, Съч. IХ, 17. Дядо Руси Пейков .. заболя на крака и приближи да умира. М. Кънчев, В, 321. Чекала, чекала до свечерина и приближило веке да се стемнит. СбКШ, 52.
3. Прех. Движа, премествам нещо в посока към друго нещо или към някого; доближавам. Той ги поздрави усмихнато и свойски, приближи едно столче до тях и седна да гледа играта. Ив. Вазов, СбНУ II, 21. Бавно и неусетно приближаваше той [Велко] своето .. лице .., когато усещаше вече топлината на нейното лице .., тя [Дона] изведнаж отваряше засмени очи. Д. Талев, И, 311. Тълпата ни тласкаше и притискаше един към друг. Шумът ни караше да приближаваме глави, за да се чуем. Бл. Димитрова, ПКС, 258. Когато плаче детето и приближава краката до гърдите си, показва боление на червата. У, 1871, бр. 12, 187.
4. Прен. Прех. В съчет. с предл. д о или к ъ м и възвр.-лич. местоим. с е б е с и. Правя някой да ми стане близък или приближен, допускам някого до себе си. Той не бе много общителен човек, мъчно понасяше нови познанства .. Трябваше да минат доста срещи, докато почне да се отпуска пред новото лице и да го приближи повече до себе си. Ст. Загорчинов, СбАСЕП, 369-370. Той се свързваше .. с Христинка .. Даваха му .. постоянна връзка. Значи, не само че продължаваха да му доверяват, но още повече го приближаваха до себе си. Д. Ангелов, ЖС, 459. Момчетата наведоха глави .. Петко поиска да им припомни за подвизи и битки, да ги приближи към себе си, но дори и Стайко — родният му брат — плътно бе стиснал устни. Ст. Сивриев, ПВ, 53. Колкото повече стават милостите, колкото повече ме въздига Асен и ме приближава до себе си, толкова повече се разпаля в мене пъкленият огън, който не ми дава покой. В. Друмев, И, 18-19. // Остар. Привързвам се към някого, изявявам положителното си отношение към него. Княз Милан са завърна из Делиград .. и са прие тук [Бялград] с особита тържественост .. Наместо да са ядосват на княза си, сърбите .. го приближават още повече и го обикват от сърдце нъ за друго, а защото той са показа начаса готов да изпълнява .. стремленията му. СПл, 1876, бр. 24, 95.
5. Прен. Прех. Обикн. с предл. д о, к ъ м. Правя нещо или някой да се сближи по характеристиките си с друго нещо или с другиго, да намали различията си с него, така че да станат съпоставими, съвместими или съответни. Борбата с плътта и победата над нея се е считала за най-големия героизъм, който е приближавал човека до Бога. Ив. Вазов, Съч. ХV, 31. Нововъведените отдели Вътрешен и външен политически преглед и Научно движение на Запад поръсиха с животворна роса битието на Мисъл, приближиха я повече към изискванията на времето. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 243. Преобрази [Турция] войските си и ги приближи до европейските както по число, така и по качество. Хр. Ботев, Съч. 1929, 165. В желанието си да приближи българския език до другите славянски наречия, Раковски се отдалечил от говоримия язик. К. Величков, ПССъч. VIII, 13. Жената, като стане съпруга, зема на себе много и големи длъжности. Най-напред ѝ са представя нуждата, за да спогоди и приближи сърдцето си и умът си със сърдцето и умът на съпругът си. Ступ., 1875, бр. 4, 31. // Остар. Сближавам, сдружавам. Той дал да проумее на своето правителство, че такова едно дело ще приближи още повече Прусия с Русия. НБ, 1877, бр. 58, 228. Знам либичето де расне, / що сърдцата приближава. Ив. Вазов, Съч. IV, 116.
6. Прен. Прех. Правя осъществяването на нещо (събитие, явление, план, мечти и др.) да настъпи в най-близко време. Работата постепенно го приближаваше до онова, което беше .. цел на живота му. А. Гуляшки, ЗВ, 124. Усеща [Гълъбов] как дните и часовете все повече го приближават към онова .., което е виждал само в мечтите си. К. Странджев, ЖБ, 135. Готовността на Радулов да ѝ помогне в писмената работа, като че .. изведнаж приближаваше оня хубав живот, който я очакваше след изпита. Й. Йовков, Ж 1920, 135.
7. Непрех. Остар. Приближавам се (във 2-6 знач.). Историята рядко ни дава пример за такава самонадеяност, която приближава до лудост. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 88. Като сребърни потоци, Искърът и многобройните воденични вади, извиват .. из равнината, някъде приближават една с друга, някъде се пак кръстосат и се раздалечат. Н. Попфилипов, РЛ, 3. Касателно за облеклата, на които издирванието йе един от най-трудните задатъци, приближих доволно до истината. Н. Павлович, РК, 3. От всичките .. метали сама е медта (бакър), която по-много приближава до златото и среброто. Ем. Васкидович, ПП (превод), 37. Да вървим напред, .., и да им [на Великите сили] кажем същата причина, която ни принудява за доброто на нашето бъдно отечество да приближим при гореречените Велики сили. ДЗ, 1868, бр. 45, 168. Храната толкова по-лесно ся смила, колкото повече по съставните си части приближава до съставните части на тялото ни. Лет., 1874, 57. приближавам се, приближа се страд. от приближавам в 1, 3, 5 и 6 знач. Целта е да се създадат условия за механизация и да се приближат местата за производство на сочен зелен фураж до мястото на тяхното използуване от животните. М. Милчев и др., 3, 92.
ПРИБЛИЖА̀ВАМ СЕ несв.; приближа̀ се св., непрех. 1. Обикн. с предл. д о, к ъ м. Приближавам (в 1 знач.); доближавам се, доближавам, наближавам. — Ела, ела, момко — продума Гоце .. Миле се приближи, наведе се и остави ягнето пред него. Д. Талев, СК, 120. Бай Васил и Киранов бяха на двора, когато долетя песента до тях .. Приближиха се до оградата на градинката и учудено загледаха. К. Калчев, ЖП, 325. Жълтият кабриолет, .., бързо се приближаваше насам. Ем. Станев, ИК I и II, 13. Съседът му беше се приближил до купа при младоженците. Ив. Вазов, Съч. Х, 33. Всички параходи, влекачи и шлепове, които сновяха бавно из устието на реката, като че ли по даден знак се приближиха към брега и застанаха на определените им места. Ал. Бабек, МЕ, 269. Идеха царят и царицата. Те все така бавно и тържествено се приближаваха. Елин Пелин, АБЛ, 72. ● Остар. С предл. п р и. Като красни и нежни привличат [русалките] някого; нъ тежко и горко на тоя, който се приближи при тях! Ч, 1871, кн. 16, 504. Когато са приближил той при Пирей — ожидало го безбройно множество народ. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 217. Вардачите ми го тласнаха .. Не можаха да ме оставят да се приближа при когото и да бъде. Др. Цанков, ТМ (превод), 157. // За звук, шум и под. — идвам, чувам се все по-близо до някого или до някое място; приближавам. Изведнъж се зачуха гласове, приближиха се и долу влязоха наведнъж много хора. Й. Йовков, ЧКГ, 198. Наблизо .. писна кларнето .. Пищенето на кларнето и думкането на тъпана все повече се приближаваше и ставаше по-ясно. Елин Пелин, Съч. I, 147. Бързи стъпки се приближиха до вратата и през процепа погледнаха две тъмни очи. К. Петканов, МЗК, 123. Кой е там? Кой смее в тоя час / .. покоят да смущава / .. / Шумът се приближава. Ив. Вазов, ИГП (превод), 34.
2. За период от време, събитие, природно явление и под. — приближавам (във 2 знач.); наближавам. Мен ми бе не по-малко драго, когато се приближаваше Великден. Т. Влайков, РП I, З—4. „Отечеството ни скоро ще да са освободи. Пригответе са.“ Когато получих това писмо, то изпроводих тутакси Паскала до моите приятели, за да ги извести и да им каже да са приготовляват. Аз мислех, че времето са е вече приближило. П. Хитов, МП, 30. Из сичко са види, че Господ е земал вече умовете и на нашите първенци, следователно неговото наказание са приближава. Л. Каравелов, Съч. V, 94. Края на нашите неволи и теглила са приближава. НБ, 1877, бр. 75, 290. Колкото повече са приближавало лятото, той забележил, че дължината на полуденната сянка на скалата смалявала са от ден на ден. Д. Витанов, НС (превод), 29. Ужасния час приближи се: / вулкан е Асеню под трона. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 38.
3. С предл. к ъ м, д о. Достигам по-близо до нещо. Старият [Бьондал] не пукваше и от умелите ходове на фирмата конкурентите разбираха, че .., той не само не се приближава до смъртта, но дори спекулативният му ум работеше все още доста добре. П. Спасов, ХлХ, 8. Мъчно ми бе, че се отдалечаваме един от друг [с Влад], за да се приближим към темата на разговора. Бл. Димитрова, ПКС, 124. Доктор Харалампи беше отдавна надхвърлил петдесетте години и се приближаваше към шестдесетата. Елин Пелин, Съч. II, 173. Колкото повече са учим, толкова повече са приближаваме към същето назначение на човекът, кое му е определено .. от Бога. У, 1871, кн. 17, 263-264.
4. За два движещи се обекта — движим се едновременно един към друг, един срещу друг, като разстоянието помежду ни непрекъснато намалява; доближавам се. Теглението е сила, която кара телата в природата да ся приближават едно към друго. И. Гюзелев, РФ, 3. В това време, като се приближаваха двете войски една при друга, яви се знамение на небето. Хр. Павлович, Ц, 27-28. Когато тия части [водните частици] се приближат една с друга и се слеят в едно, тогава се претварят в капки. Е. Васкидович, ПП (превод), 17. Когато ся бият по морето и ся приближават два кораба и войните от единий кораб хвърлят куки връх другий, бият ся, додето едната страна ся предаде на другата. П. Кисимов, ОА I (превод), 4. Под вишнята на двора, / .. са вече той и тя. / .. / Мълчат облегнати и двама на плета — / уста се до уста тъй често приближава, / че време зарад реч май малко им остава. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 244.
5. Обикн. с предл. к ъ м, д о. Намирам се на все по-малко отстояние, постепенно се доближавам. Възвишенията над Кавала и Саръшабанската низина оставаха все по-далеч, а островът се приближаваше. Д. Димов, Т, 480. После се приближи тъмното очъртание на станцията. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 13. Откъм Домодосола скалистите грамади отново се приближават към линията. Б. Райнов, ТП, 5. След като обикаля Царевец от юг, изток и север, реката толкова много се приближава до коритото от по-горното течение, че само някакви стотина метра делят двата ръкава. Ст. Михайлов, БС, 87. Намерих ей-тука два пътя. Не два, три пътя намерих. И колкото отиват натъй, сѐ се приближават. Й. Йовков, ПГ, 21. ● Обр. Сега тая линия съкрати съобщенията по един невероятен начин. Отвъдна и отсамна България се приближиха. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 34.
6. Прен. С предл. к ъ м, д о. Ставам близък с някого и обикн. започвам да го разбирам по-добре; сближавам се. Още в първите минути на срещата Райна почувствува, че въпреки снощната среща в градската градина Кондарев не се е приближил към нея, както тя вярваше. Ем. Станев, ИК I и II, 59. Тъй ми се искаше .. да поговоря с Фатина, за да открия .. с какво ще мога да се приближа до тия хора. Л. Александрова, ИЕЩ, 56. Ботйов не се приближи към тях, но се приближиха деятелите на Априлското въстание. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 216. В Букурещ Каравелов беше се приближил много към Н. Наришкина, представител на славянските общества в Росия. Н, 1881, кн. 2, 122. Не можете да ся приближите един с друг, зачтото мненията ви, телосложенията ви и гражданските ви чинове не са веч предишните. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 102-103. ● Остар. С предл. п р и. Недей бъди студеносердечен .., ами попущай секиму лесно да може да са приближава при тебе. Р. Попович, Х, 144-145.
7. Прен. С предл. д о, к ъ м. Ставам или съм подобен на нещо или някого по своите черти, особености; наподобявам, приличам. Нашите артисти са свикнали със сценическа реч, която се приближава до всекидневния разговор. Н. Лилиев, Съч. III, 324. Има доста негри и негритянки, които чрез .. смешения са се приближили към типа на кавказкото племе, като са задържали само черния цвят. Ал. Константинов, БПр, 58. Бразилия е една от най-големите страни в света с площ 8 515 800 кв. км .. По територия тя се приближава до Европа. РД, 1961, бр. 44, 4. По своите размери той [спътникът] се приближава до размерите на проектираната обитавана космическа станция. ОФ, 1958, бр. 4267, 4. Вашата нова книжнина .. са мъчи така да се отдалечи от тия двата големи примери Корнела и Молиера, като що са греците трудат да са приближат до Ешила и Аристофана. Хр. Драганович, НБ (превод), 59.