ПРИВЛЕКА̀ТЕЛНОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество на привлекателен (в 1 и 2 знач.). Лицата на жените се промениха заедно с цветовете на гаснещия ден и здрачът им придаваше привлекателност, за която Андрей преди не бе мислил. А. Наковски, БС, 53. Виждах и зет си Кузо, .., едър и малко грубоват, но със запазена и досега мъжествена привлекателност. Л. Станев, ПХ, 13. Как стана така, че цял ред дейности, които някога са се смятали не само за достойни, но са предизвиквали преклонение и дори са възпявани от поетите, днес загубиха своята привлекателност? Зидарство, дърводелство, ковачество? Г. Данаилов, УМ, 13. Лицето ѝ беше също тъй обаятелно, както и глъбоките ѝ сини очи, нежната руменина и досущ красивите черти на лицето ѝ спомагаха само на нейната обща привлекателност. ССГ (превод), 25.
2. Само мн. Остар. Прелести. А ти, о жено! Не ся надявай само с телесните си и духовни привлекателности да ухватиш съпруга си. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 31. Красотата на нежната жена се запечатала в паметта му, .., и нейните привлекателности привличат желанието на момъкът. Ст. Ботьов, К (превод), 201.
3. Само ед. Остар. Книж. Магнетизъм (във 2 знач.). Галваническият ток мигновено променява всяко меко желязо в магнит .. Щом спрем галваническият ток, магнетическата сила са изгубва изведнъж, следователно и неговата привлекателност .. са изгубва. Лет., 1876, 83.
4. Само ед. Остар. Книж. Привличане, гравитация. Един вечен закон, който сохранява наредбата на светът, иска щото световете да не съществуват, да не вървят, .. освен чрез една взаимна привлекателност. Ч, 1871, кн. 10, 319.