ПРИКАЗЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който обича да приказва, да говори много; разговорлив, словоохотлив, бъбрив. Противоп. мълчалив. Киро сечеше, мереше, теглеше и сръчно подхвърляше покупките, често без да проговори и без да погледне в очи приказливите клиентки. Г. Райчев, ЗК, 36. Много още ни разправя приказливият калугер, ала ние, изморени и затоплени от догарящия в огнището огън, сме се унесли, без да усетим. Г. Белев, ПЕМ, 60. Весел, засмян, приказлив, сладкодумен, .., такъв бе мой Драганчо. Ил. Блъсков, КУ, 53. Нрав особен има Спас. / На чина е приказлив. / На дъската — мълчалив. Цв. Ангелов, СГ, 81.