ПРИКЛЮЧЀНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до приключения, свързан е с приключения. След това пътуване .. бяха организирани цяла дузина подобни плавания, които имаха по-скоро приключенски и рекламен характер. Д. Славчев и др., БМ, 8. Годините в прогимназията, това са години на приключенски мечти, на опасни увлечения. Избр. съч. IV, 360. Приключенски живот.

2. За художествено произведение: повест, роман, сценарий или филм — в който се разказва за приключения и случки, изпълнени с напрегнати и неочаквани ситуации. „Ако бях иманяр или автор на приключенски романи — пишеше професорът, — сигурно не бих се успокоил, докато не разкрия причините на тия тайнствени светлини.“ М. Марчевски, ТС, 7. Разказът ни не е приключенски, нито криминален, затова няма защо да го увъртваме — в плика, който отнесе Бимбо, имаше писмо. Тарас, ТМ, 29. След няколко дни намерих в стаята му приключенски повести и записки на разузнавачи. Кл. Цачев, СШ, 116. В желанието си да пристигнат по-скоро Васко бе превел Лиза през най-стръмните и най-зашумени пътеки. Изподраскана, разрошена, Лиза едвам дишаше .., но тя бе тъй щастлива. Ето че най-сетне .. преживяваше неща като в приключенските романи. В. Ченков, СНД, 157. През 1902 г. имаше вече достатъчно сценарии за приключенски игрални филми. „Пътуването до Луната“, „Жената на Луната“ са само някои заглавия на филми с такъв сюжет. ВН, 1959, бр. 2411, 4. // Който се отнася до такова художествено произведение. Приключенска тематика.


Източник: Речник на българския език (онлайн)