ПРИЛЕЖА̀НИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Добросъвестно, усърдно и много старателно отнасяне към нещо, обикн. към това, което извършвам; усърдие, залягане2, старание. Ти също ще станеш зограф и просветен. Искам да учиш с всичкото прилежание на сърцето си, тъй както подобава на моите синове. Вл. Свинтила, СЗЗ, 30. Между братята от манастира Света Троица .. пръв по ученост и крепкост на вярата беше Драгота. .. Той хвалеше прилежанието му, чистотата на почерка му. Й. Йовков, СЛ, 31. Той заработи на асансьора с особено прилежание, а през свободното си време се занимаваше с английски език. Ал. Бабек, МЕ, 184-185. Със своето прилежание той обърнал вниманието на някой Русчукски граждани, които му помогнали да постъпи в Болградската гимназия. З. Стоянов, ЗБВ I, 97. Приетите кандидати в курсовете извършват всички текущи работи в разсадниците и според прилежанието им получават съответствующата надница. Б, 1902, бр. 454, 6. Малкий Симеон с голяма ревност и прилежание ся учеше, та всякога успешно напредуваше в учението си. Д. Войников, КБИ, 83.