ПРИЛОЖЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Използване, прилагане на нещо в практиката, в живота. В последно време пластмасовите материи намират все по-голямо приложение в строителството. К, 1963, кн. 7, 32. Майстореше изкусно [дядо Вътьо] гайди и кавали. Тогава тия инструменти имаха широко приложение. На тях свиреха по хора, сватби и народни веселия. Ив. Димов, АИДЖ, 16. В развитието на американската индустрия е характерно широкото приложение на машините и бързото усъвършенствуване на техниката. Ист. Х кл, 107. Какво е било становището на Берон, узнаваме от мислите и приложението им в буквар, издаден със средства на Антон Иванович. М. Арнаудов, БКДБ, 10. Радикализмът на либералите се състои в това, че искат строгото приложение на конституцията. С. Радев, ССБ I, 186.
2. Нещо, което се прилага към нещо друго, обикн. за да го допълва; притурка. От сатиричните му [на Ст. Михайловски] произведения най-високо стои неговата „Книга за българския народ“ .., издадена като приложение на сп. „Мисъл“. Цв. Минков, ЛФ, 1956, бр. 2, 2. И тази бойна инструкция .. нашият Разузнавателен отдел реши да я издаде в пълния ѝ текст като приложение на специалния разузнавателен бюлетин. П. Илиев, ЛВ, 136.
3. Грам. Второстепенна част на изречението от групата на определенията, съществително име, което уточнява, пояснява друго съществително име, като стеснява обема на понятието, напр.: п и с а т е л с а т и р и к, х у д о ж н и к е м и г р а н т, м а й к а г е р о и н я, с н а г а т о п о л а, а к а д е м и к Г е о р г и е в, г р а д Б я л а и др.