ПРИЛОША̀ВА МИ несв.; прилошѐе ми, мин. св. прилоша̀ ми, св., непрех. Става ми лошо изведнъж; призлява ми. Престорих се дори, че ми прилошава и паднах от стола. Г. Белев, ПЕМ, 126. От умора и недояждане Кузман едва се държеше на крака и му прилошаваше. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 226. Росинка отказа да излезе .. Но когато пристъпи към изрязване на гноясалата рана, той [Евгени] я предупреди: — Гледайте другаде, не в раната. Може да ви прилошее. Д. Ангелов, ЖС, 182. Мария го изпрати до вратника, после бавно се върна вкъщи, прилоша ѝ. От известно време беше подпухнала, тежко ѝ бе на снагата. Нов човек носеше в утробата си... К. Петканов, ОБ, 40.