ПРИМАМЛЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от примамлив. Денят разкриваше богатствата на Мелник в цялата им пищност, примамливост. П. Константинов, ПИГ, 45. Когато бе на кораба, стремеше се към примамливия свят на Елена — сега се намираше тук, сред този свят, и още не бе видял неговата примамливост. А. Наковски, БС, 68.


Източник: Речник на българския език (онлайн)