ПРЍНЦИПНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от принципен (във 2 знач.). Той .. ми поиска услуга, която ми се стори нередна, а аз, обладан от моята принципност .., му отказах. Ем. Манов, ПС, 15. И той [шефът] с нервни пръсти приближи папките .., извади една наслуки .. В очите му блестеше фанатична принципност. Никакво пристрастие към никого. Бл. Димитрова, ПКС, 312-313. Главното е да няма разправии на лична почва. Принципност и пак принципност — рече Янков. — Само да не е гола тая принципност — забеляза Кондарев. Ем. Станев, ИК I и II, 60.