ПРИТВО̀РСТВО, мн. -а, ср. Книж. Лицемерие; двуличие. Лъжеше ли го снаха му? Очите ѝ гледаха доверчиво и наивно, в гласа ѝ нямаше никаква нотка на притворство. Г. Караславов, ОХ II, 330. Детстките сърца са най-чисти! Не познават притворството и лъжата. Е. Йончева, ЗГ, 41. — Аз съм такъв .. двуличник. Притворството е моя втора природа. Р. Сугарев, СС, 152. Мария притежаваше способността да прониква в хората изведнъж .. по неуловимото трептене на погледа и гласа им. Тъжната необходимост да приема всекидневните притворства на хората между които се движеше, я беше научила на това. Д. Димов, Т, 51.