ПРИТЕСНЀНО нареч. 1. Със силно притеснение, смущение, тревога, безпокойство, срам; тревожно. Идваха при него [стареца] съселяните му с дамаджаните и пилетата, .., тупаха го по рамото уж като преди, но го гледаха в очите и притеснено се въртяха на стола. Ст. Стратиев, ПП, 107. Пиршествата под открито небе, толкова любими за Методи, караха Ставри да се чувства неудобно, притеснено, не на мястото си, като на чужда земя. А. Гуляшки, ДМС, 84. Той трудно свързваше мисъл с мисъл, притеснено стискаше дръжката на руля. П. Вежинов, ДБ, 118. Подполковник Сюлемезов почна да сумти притеснено, слабото му лице се покри с леката червенина на срама. П. Вежинов, ВП, 113.
2. С недостатъчно пари, при липса на достатъчно средства; оскъдно, скромно. Кака Дина тогава по-малко би се измъчвала с работа и белким по-охолничко биха живели, а не тъй притеснено като сега. Т. Влайков, Съч. II, 261. Смятам, че двесте лева на месец ще ти стигат? .. — Аз не искам да живееш притеснено. Г. Караславов, ОХ, 266.
3. На тясно място; стеснено. Стринини Венковичини живееха у дома доста притеснено. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 168. Па и механата да бъде по-широчка, че досега бе много притеснено. Т. Влайков, Съч. III, 195.