ПРИЮ̀Т м. 1. Държавно или благотворително общежитие за самотни, стари, болни, безпризорни, бездомни или бедни хора. В приюта за нощуване на бездомници холандецът води продължителен разговор с две тайнствени лица. А. Каралийчев, НЧ, 142. Привечер дойде лекарката .. и каза: — Да те пратим в приюта за старци, а? .. Няма да мислиш за нищо там. Храна, облекло .. всичко безплатно. — Бива, бива... Ив. Венков, ХКН, 99. На края на втората седмица хазайката на нашите приятели .. нахлу в стаята и каза: — Не ми стигате вие, а сте довлекли още двама .. Аз тук не съм студентски приют. П. Незнакомов, ХР, 45. Тия песни приличат на деца от някой католишки приют — подхвърлени деца, които не знаят баща ни майка. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 91-92. Назначава се на място вакантно волнопрактикующия лекар д-р Ланков за управител лекар на петропавловския приют за душевно болни. У, 1911, бр. 244, 3.
2. Място, където някой може да се приюти; подслон. Със задавен глас ме запита: ще проявиш ли и сега коравосърдечие да не дадеш приют на една нещастна жена. М. Кремен, РЯ, 455. Неговите [на Русо̀] последни писма до французкия народ .. — да поиска, .., един приют, където да приемат Тереза и него. Превод, Р, 1927, бр. 244, 3. Навсъде усмивка злорадна, / навсъде подгонен, оплют, / и в зимната нощ безотрадна / остана Исус без приют. Хр. Смирненски, Съч. II, 170. След смъртта на Кирил и Методий учениците им били прогонени от Моравия, но някои от тях намерили приют в България. Ист. VI кл, 46. Особено беше трогнат от тия хубави привички на Влайков [да плаща винаги хонорар] тогавашният млад белетрист .. Страшимир Кринчев, който бедствуваше доста и беше намерил приют в редакцията на „Демократически преглед“. СбЦГМГ, 394. Птиците запрeлитаха от дърво на дърво — да търсят удобни клонки за нощен приют. Х. Русев, ПС, 158.
— Рус. приют.