ПРОВИНЀНИЕ, мн. -ия, ср. Нарушение на определен ред, порядък, на установени морални и битови норми и правила. На нея [Куна] все и се струваше, че Ваньо е осъден на смърт по погрешка, че провинението му не е толкова голямо, че той не е убил човек, та да го бесят. Г. Караславов, Т, 45. Член 46. Те [длъжностните лица] отговарят дисциплинарно, наказателно и граждански за провиненията си по служба. Конст., 16. // Воен. Нарушение на военния устав. С удоволствие той си представи как ще изглежда лицето на батарейния му командир... Този педантичен офицер крещеше за най-дребното провинение. Д. Кисьов, Щ, 223. Имаш пет провинения, които ще докладвам на офицера.