ПРОДЪЛЖЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който трае, продължава дълго или по-дълго от обичайното; дълъг. Лицето на Дона леко побледня, удължи се и така остана, като че ле едва се бе придигнала от продължително боледуване. Д. Талев, И, 344. Той вървеше с бавни широки крачки и хвърляше продължителни погледи над прихлупените къщурки. Хр. Смирненски, Съч. ІІІ, 171. Стоян отвори уста да извика, но гласът му пропадна и се изгуби в продължителна въздишка. К. Петканов, СВ, 167. Вятърът препускаше по всички посоки, да обходи като грижовен стопанин гората след тая черна тъмнина, след продължителния дъжд. Д. Талев, И, 592.