ПРОЗОРЛЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от прозорлив; проницателност, предвидливост, далновидност. Инженер Виденов притежаваше прозорливостта на много живял човек. Д. Фучеджиев, Р, 144. Изключителната държавническа мъдрост и политическата прозорливост на княз Борис свързват съдбата на България и българите с християнството. Мaк., 1999, бр. 8 [еа]. Левски, Каравелов и Ботев с историческа прозорливост виждаха идеала на свободна България, в която няма да има място за расови и национални вражди. В. Йосифов, РС, 144. Проявявам прозорливост.