ПРОПИЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; пропилѐя, -ѐеш, мин. св. пропиля̀х, прич. мин. св. деят. пропиля̀л, -а, -о, мн. пропилѐли, прич. мин. страд. пропиля̀н, -а, -о, мн. пропилѐни, св., прех. 1. Изхарчвам (пари, имот) неразумно, без сметка и без нужда; пилея, разпилявам, прахосвам, разхищавам. Като рекли: пари скрити съм имала, свидлива съм била .. Пък и да ги имам, кой си ги дава, че и аз да ги дам, та да ги пропилеят за моди и курорти нашите хубостници. Чудомир, Избр. пр, 217. Никога нищо не работеше. Продаваше имоти, отиваше в София и там пропиляваше всичко. Г. Белев, ПЕМ, 66. — Татко, татко, какво правиш ти? Не остана някой лев и за мене — всичко пропиляваш по пивниците. Сп. Кралевски, ВО, 45. Хазартът е в кръвта ми. Баща ми остави голямо наследство, а аз го пропилях. Предимно на комар. Ив. Остриков, ППА, 35. Вий разграбихте хазната и пропиляхте народната пара, като я раздадохте на всичките си любимци и виночерпци, за да газят правдините народни. С. Радев, ССБ I, 464.
2. Прен. Изразходвам напразно, без полза, не оползотворявам (време, сили, възможности и др.); пилея, прахосвам, разхищавам. Отиде там [в санаториума] с тежкото чувство, че пропилява ценно време от живота си, но неочаквано бързо се приспособи към обстановката. Ем. Манов, ДСР, 97. „И да искате, не можете да ме спасите. Любовта може само да притъпи донякъде и за кратко време съзнанието, че съм пропилял живота си.“ Ем. Станев, ИК III и IV, 374. Ти си престъпно нехаен към нуждите на живота. Ти пропиляваш силите си. К. Калчев, ДНГ, 95. — Ще бъде глупаво и неразумно да пропилеем вечерта. Искаш ли да те заведа до една тиха сладкарничка, където няма шум и натрапчива музика. Ст. Биячев, ЛЕЧ [еа]. Изгубихте доста ценни дни и седмици в размисъл. Сега трябва да действате, ако не искате да пропилеете и последните си шансове. С, 2004, бр. 4250, 19. пропилявам се, пропилея се страд. Тук [в Антимовския хан] наистина се греши, тук пътищата, които се кръстосват от цяла Добруджа, често водят до престъпление, тук се пропиляват имоти и се погубват семейства. Св. Игов, БЛ [еа]. Не направи ли властта грешки? Не се ли пропиляха много средства за необмислени неща? Чудомир, Дн [еа].
ПРОПИЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; пропилѐя се св., непрех. Остар. Махам се отнякъде, напускам определено място; запилявам се. Вратцата горе се отвори, надникна дългокоса глава и разля в хумбата дрезгав глас: — Пропилявайте се, еснафи, хайде! Сврете се веднага вдън земя, че да не ни кълнете после! А. Страшимиров, Съч. IV, 411. Братята ти, откато се е съмнало, са се закарали, ще се изядат като вълци. Единият се пропиля, отиде на кръчмата, другият — и той седи вкъщи. Й. Йовков, Б, 57.