ПРОСТРА̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Обикн. за плоски земни форми — който има големи размери и заема голяма площ; обширен, просторен. И над пространния парк, над дворовете и редките здания стоеше неподвижна, пепелява мъгла. Й. Йовков, Разк. III, 60. Младият конник се показа над баира, спря жаловната песен и бутна коня надолу. Той отложи калпак и хвърли поглед низ открилата се пространна низина. Ц. Церковски, Съч. III, 20. Огледаха се. Бяха попаднали върху пространно плато, разсечено като гигантска торта от разклонения каньон. П. Бобев, ОН, 88. С имената България и Българска земя в различни исторически времена са означавани различно пространни земи на Балканския полуостров и вън от него. П. Делирадев, БГХ, 12. Материк са нарича много пространна суша, обляна отсякъде с водите на океана. Ив. Момчилов, МПЗ, 4. Пространни гори. Пространни пасища.

2. За покрито помещение — който е с големи размери и голям обем; просторен. И неговата къща — пространен бял конак с чардак и с два големи бряста отпред, .. мина в ръцете на сенебирските братя. Й. Йовков, ВАХ, 138. Зданието беше на един кат, пространно, с две големи отделения. Ц. Гинчев, ГК, 334. Изпод разплоснатите сводове .., простираха ся няколко пространни стаи. Б. Димитров, Я I, 89.

3. Прен. Обикн. за устно или писмено изложение — който е с голям обем, съдържа или излага множество и разнообразни сведения и факти и обикн. се стреми към пълен обхват; обширен, подробен. Противоп. кратък. Да, почти всеки ден д-р Логоев .. изпращаше по един дълъг пространен доклад направо в Министерството. Д. Калфов, Избр. разк., 45. Г-н Чолаков в пространния си предговор впуснал се да ни разправя философски за важността и значението на народните умотворения на кой да е народ. Н. Бончев, Съч. I, 134. Не чини пространни разговори с люде, които са по-велики от тебе. А. Гранитски, ПР, 86. Държах пространна сказка за Бетховен / и за човечното у компониста — / слушателите бяха повече от триста! Д. Подвързачов, Б, 16. Пространно житие. Пространно изследване. Пространни мемоари. Пространен епос.

4. Разг. За човек — който при излагане на някакви мисли, при представяне на нещо, засяга всички страни, подробности на въпроса; обстоятелствен, подробен. Противоп. кратък. Когато разказва за екскурзиите си в чужбина, тя винаги е много пространна и описва всичко с най-големи подробности.

5. Разш. Остар. На който е присъща голяма дейност, работа или е с голяма продължителност. Фабриките и пространната търговия направили Финикия най-богата страна в древността. Н. Михайловски, РВИ (превод), 8. Йезуитите станаха възпитатели на младостта, .., те влезнаха в пространни търговии. ИХЦ (превод), 289. Френският геолог Ами Буе .. довръшил пространното си пътувание по Европа с коренно изследование на Балканский полуостров. Г. Бенев, БК (превод), 4. Атил .. приготви войските си през зимата за по-пространно воевание. Г. Кръстевич, ИБ, 259.


Източник: Речник на българския език (онлайн)