ПРОСЪЛЗЯ̀ВАМ, -аш, несв.; просълзя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св. 1. Прех. Предизвиквам, причинявам сълзи у някого. Лина напълни чашата му със сода, той отпи малко, но содата се оказа много силна и го просълзи. М. Грубешлиева, ПП, 205. На тръгване старата майка на Михайлов — клиента му — целува ръцете му и го просълзява. Д. Калфов, Избр. разк., 342.
2. Непрех. Остар. и диал. Просълзявам се, проронвам сълзи. Сара Михаила просълзила, не се бои да прекъсне бълнуванието на мъжът си, за да не би да го хване пак тази тежка болест. Ст. Ботьов, К (превод), 65. — А другиго баща, майка, деца нямаш ли? — Имах, но додето още бях във войската. Тях Господ ги помилвал, отговорил Симеон, и просълзил. ВЦ, 1888, кн. 20, 11. Просълзи ягне, проблея / и на Стояна говори: / — Байно ле, бате Стояне, / пусти ти остали сирици, / като си не е майка ми. Нар. пес., СбВСтТ, 737. просълзявам се, просълзя се страд. от просълзявам в 1 знач.
ПРОСЪЛЗЯ̀ВАМ СЕ несв.; просълзя̀ се св., непрех. 1. Появяват се сълзи в очите ми и обикн. потичат по лицето. Драгия се просълзи, както трябваше и да се очаква, .. защото неговият син беше убил вълк. А. Гуляшки, ДМС, 94. Известно време Аничка стои замислена, просълзява се и бърше очите си с кърпичката си. Й. Йовков, ОЧ, 114. Стрина Тодорка се просълзи. Това, което преди малко беше заседнало в гърлото ѝ, сега се стопи, напълни очите ѝ със сълзи. А. Гуляшки, Л, 391. А когато накрая старият хайдутин се провикнеше: — Горо, горо, майко мила .. / храни, горо таквиз чеда, .. — баба се просълзяваше от умиление. К. Калчев, ПИЖ, 32. Станка прочете писмото на свекъра си. Старецът се развълнува и се просълзи от радост. Г. Караславов, ОХ II, 648. Кера погледна изпитите лица на децата си и от мъка се просълзи. К. Петканов, ОБ, 92.
2. За очи — изпълвам се със сълзи; насълзявам се. Спуснаха се група пионери, подадоха му букет. Той пое цветята и очите му се просълзиха. СбАБАС, 261. Просълзиха се Харитинините очи. — Оставете, не искам да ме напявате. Като нямам белег, без късмет ще остана. А. Каменова, ХГ, 179. И неволно погледа му се обърна към небото, очите му се просълзиха. Й. Йовков, Съч. II, 207.