ПРОТИВОРЕЧЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който съдържа в себе си противоречия (в 1 и 2 знач.). — Но как така, професоре — .. Хем неподвижни, хем пък се движат [звездите]. — Да, наистина — .., — на пръв поглед е много противоречиво това. Г. Томалевски, АН, 295. — Историята е важна, сложна и противоречива наука, тя не е за всекиго. М. Марчевски, ТС, 135. Всъщност поведението на секретаря беше твърде противоречиво. Защо се мъчеше да подрива престижа на Раковски, който измежду множеството беше издигнал именно него в свой пръв помощник? Ст. Дичев, ЗС I, 158. Но в оня разговор със свещеника .. му мина през ума, че в празника [на нестинарите] .. има нещо твърде противоречиво, че по своята дълбока същина той е езически. Д. Фучеджиев, Р, 314. Ах, приятелю, ние с тебе би трябвало вече да знаем, че животът е достатъчно противоречив и разностранен. Ем. Манов, ПС, 8. Противоречив литературен процес.
2. За човек — който често си противоречи в съждения, приказки, поведение и дела. — Жена ми казва — ти си най-противоречивият човек. Ив. Сарандев, ЕС, 41. Противоречив автор.
3. Само мн. За две (или повече) явления, дадености — които са различни един от друг, взаимно се отричат или ясно се разграничават. Вижте какви противоречиви професии: поет и механик. М. Грубешлиева, ПИУ, 115. Почти във всяко промишлено предприятие .. на една и съща машина в различните смени се получават противоречиви резултати. НМ, 1956, бр. 5, 1. Сведенията кога Кънчо Скорчев преминава във Влашко са противоречиви. Според едни той се прехвърлил през Дунава към 1871 г., а според други — през 1875 г. Н. Ферманджиев, РХ, 248. От Египет химичните знания се пренасят в целия тогавашен свят. В древна Гърция се оформяват две противоречиви едно на друго философски учения за същината на материята. Хим. VII кл, 1950, 3. Радостното чувство, което изпитвах след нашето спасение, бе потиснато от необяснима тъга. Тия противоречиви чувства ми бяха познати. М. Марчевски, ОТ, 46. Спас лежеше на койката .. В главата му минаваха една след друга най-разнообразни мисли, често съвсем противоречиви. Д. Добревски, БКН, 66. Противоречиви твърдения. Противоречиви становища. Противоречиви интереси.
4. Като същ. противоречивото ср. Явление, което съдържа противоречия. Така в тези философски поеми Джордано сближи онова, което бе разделено, обедини различното и противоречивото. Сл. Боянов, СК, 242.