ПРОХЛА̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. За място, помещение и др. — в който има и се усеща прохлада. В тоя ранен час Владайското дефиле е прохладно и безветрено. Л. Стоянов, Х, 144. Хотелът обладава сенчеста прохладна градина с тропически дървета. Ив. Вазов, ПЕМ, 91. По едно време големците излязоха изпод прохладната сянка на явора и се приближиха към пленниците. Д. Талев, И, 596-597. Ние бяхме .. скрити в хубавата, прохладна сянка на горичката, разговаряхме за това-онова. Ем. Станев, ЯГ, 89. Продължителното пребивание във влажните и в прохладните места, .., в повечето случаи е било причина на крайно болезненият остър ревматизъм. Знан., 1875, бр. 20-21, 314. Прохладен салон. Прохладна тераса. Прохладна трапезария.
2. За въздух, вода или под. — който е с умерена температура и предизвиква усещане за прохлада; свеж. Тя поимаше с пълни гърди утринния прохладен въздух. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 37. Душникът [вентилатор] забръмчава пак. Облъхва ме прохладна струя. Д. Калфов, Избр. разк., 328. Лятно време .. се появяваше прохладен ветрец, който идеше откъм морето. Й. Йовков, ЧКГ, 110. С голяма наслада нагазиха в прохладната зелена вода на Черно море. А. Каралийчев, НЧ, 92. Починах си на сянка в една малка пещера, изкъпах се в прохладната рекичка. М. Марчевски, ОТ, 110. Прохладен климат.
3. За време или период от време — през който температурата на въздуха е умерена и се усеща прохлада. Тая прохладна майска вечер, чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора. Ив. Вазов, Съч. XXII, 9. Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. Елин Пелин, Съч. I, 7. Денят беше прохладен, облачен. А. Каралийчев, НЧ, 65. Бе прохладно утро, свежо и влажно, защото през нощта бе паднал кратък проливен дъжд. П. Вежинов, НС, 170. Прохладно лято.