ПУЛСА̀Р м. Физ. Бързо въртяща се неутронна звезда с много интензивно магнитно поле, генерираща тясно насочено радиоизлъчване. Откриването на двойка неутронни звезди, които се въртят една около друга и излъчват радиация, беше класирано като шестото най-значимо откритие Двата обекта са пулсари. С, 2004, бр. 4303 [еа]. Най-драматично обаче премина откриването на пулсарите (1968 г.), вестта за които обиколи нашата планета само за няколко часа. Вселена 69, 86. Пулсарите наред с квазарите и квазагите представляват най-загадъчните обекти, които са известни днес на астрономите. Вселена 69, 97-98. Пулсарите вероятно са неутронни звезди. Известни са около 60 „действуващи" пулсара и има около милион “загаснали". К, 1973, кн. 2 [еа]. Високоенергиен пулсар.

От англ. pulsar, съкр. от pulsating star ‘пулсираща звезда’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)