ПУ̀ШКА ж. 1. Ръчно далекобойно огнестрелно оръжие с дълга цев и приклад за стрелба с патрони, с възможност за прикрепване на щик. Стори му се сега, че достигат до него отдалечени глухи гърмежи от пушки. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 182. Сега беят ще изпрати по него [Стоян] кехаите си и ще го убият, а може и самият бей да го убие с пушката си от чардака на кулата. Д. Талев, ЖС, 10. Срещу мене изскочи заяк. Вдигам пушката, стрелях му — не улучих. Елин Пелин, Съч. ІV, 221. Изведнъж пукна пушка, след нея друга. Й. Йовков, Ж 1945, 73. Той спи нощем с пълна пушка до леглото. Ив. Карановски, Разк. І, 109. На една страна захвърлил [юнакът] пушка, / на друга сабля на две строшена. Хр. Ботев, Съч. 1929, 16.
2. Остар. и диал. Изстрел (в 1 знач.) (Н. Геров, РБЯ). Чю ся пушка. Н. Геров, РБЯ ІV, 400.
◊ Автоматична пушка. Вид скорострелно ръчно оръжие, пушка, която при натискане на спусъка стреля серийно; автомат, шмайзер. Срещу него запука автоматична пушка и той падна ударен в сърцето. К. Петканов, МЗК, 257. На ъгъла на първата пресечка червената кола се спря, вратата се отвори и над спуснатия прозорец се подаде дулото на автоматична пушка. Ал. Бабек, МЕ, 94. Въздушна пушка. Вид пушка с дълга нарезна цев, която стреля със сачми под действие на сгъстен газ и се презарежда ръчно след всеки изстрел. — Извинете, да не би да се познаваме?... — А, не — вие не сте ме виждали — отвърна той. — Но аз ви видях веднъж с вашата въздушна пушка. П. Вежинов, СП, 9. За рождения си ден Пешо получи от мен голяма въздушна пушка. В. Цонев, ПТ, 80. Иглянка (иглена) пушка. Нар.-поет. Вид пушка с тънка, дълга цев и много остър ударник, използвана през ХІХ век. Тъкмо Филчо си отива, ето че идва и Богдан. .. Държи тънка пушка иглянка. К. Петканов, Х, 109. Появиха се мъже с иглянки пушки, с тънки саби, с черни калпаци и златни лъвчета на калпаците. А. Каралийчев, ПС ІІІ, 99. Ловна (ловджийска) пушка. Вид пушка с една или две дълги гладки цеви, която се зарежда ръчно след всяка стрелба и се използва за обстрелване на дивеч. Геологът Ото Ленц .. с патрондаш на кръста и нова ловна пушка на рамо, влезе поруменял от студ и безгрижие. Х. Русев, ПЗ, 123. Освен пистолета Филчо има и ловджийска пушка, с която е стрелял няколко пъти и убил заек. К. Калчев, ПИЖ, 60. Пруска иглена пушка. Остар. Воен. Вид пушка с много остър ударник, изобретена от пруския оръжейник Дрейзе през 1836 г., широко разпространена в Европа през 19 в. Войската [французка] виде с не по-малко незадоволствие блясъка на пруските иглени пушки. Ч, 1871, бр. 22, 677. Пушка бойлия (бойлийка). Нар.-поет. Вид стара пушка с дълга цев, която има точна и далечна стрелба. Той [юнакът] грабва пушка бойлия, опасва остри ножове. К. Петканов, Х, 230. Облече мъжка премяна, / припаса сабя френгия, / забучи чифте пищови, / и зема пушка бойлия. Христом. ВВ ІІ, 122. Пушка кремъклия (кремъклийка). Нар.-поет. Вид стара пушка, в която барутът се възпламенява с искра от кремък. — А какви са тия боздугани, пушки кремъклийки, ножове и ятагани? — С тях нашите калугери са бранили манастира от турските султани и техните слуги — разбойниците. А. Каралийчев, С, 277. Най-отпред .. яздеха двама конници от Божиловите .. с дълги кремъклии пушки на рамо и къси криви ятагани. Д. Яръмов, БП, 78.
~ Гол като пушка. Разг. Извънредно беден, без никакъв имот и средства. И той е един печалбар, та еша му няма! Къде ходи — по Германия, по Гърция — и пак е гол като пушка. В. Нешков, Н, 344. — Ще гледам да купя някоя и друга нивица, та децата да не думат един ден: голи като пушки ни остави тейко. Г. Караславов, Избр. съч. І, 318. Нарамвам / нарамя пушка. Разг. Тръгвам на бой, на война. — Като чухме, че сте дошли да освобождавате народа и искате всеки българин да нарами пушка, .. дойдохме да ви попитаме не е ли възможно да помогнем за тая народна работа с някоя пара? П. Стоянов, Б, 66. Ах, мале, майко юнашка! Прости ме и веч прощавай! / Аз вече пушка нарамих / и на глас тичам народен / срещу врага си безверни. Хр. Ботев, Съч. 1929, 5. С пушка при нозе. Разг. В пълна готовност за действие. — Ние трябва да бъдем с пушки при нозе, както се казва по войнишки — отвърна бързо и оптимистично Чучев. Г. Караславов, ОХ ІV, 175. Щом са се събрали двама без душа, трети без глава, четвъртият, ако е човек, трябва да е с пушка при нозе! Н. Хайтов, Т, 1962, кн. 1, 71. Стара пушка. Разг. Човек с богат и дълъг жизнен и професионален опит. — На този новобранец трябва да покажем, че сме стари пушки. И че има още много хляб да яде, докато може да се мери с нас. К. Грозев, СС, 10. — Значи сте стара пушка, а? Може да се каже, че почти ви е станало професия — затворнически доносник наркоман. — Просто казвам истината. Ако хората ми признават лоши неща, аз се чувствам длъжен да съобщавам за тях. Кр. Бъчваров, АЛ (превод) [еа].