ПЪРВОНАЧА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се отнася до нещо или е присъщ на нещо в началото, преди извършването или протичането на някаква промяна в него; начален, първичен. Три от старите кули са запазили и до днес своя първоначален вид. Ст. Михайловски, БС, 138. Но тъй като всичко в природата се стреми към първоначалната си форма, водата .. все още смогва да възвръща извечната си чистота — от старопланинския ручей до безбрежния океан. Ив. Коларов, Е, 16.
2. Който е най-първи, предхожда всичко друго; начален, изходен. Подир едно късо съвещание изменихме първоначалния си план и решихме да гоним право горната бичкиджийница. Ив. Вазов, Съч. ХV, 120. Всички бяха раздразнени от дребнавия начин, по който Борис оспорваше първоначалните сведения за фабриката. Д. Димов, Т, 525. Всяка негова [на Ем. Станев] книга претърпява много промени от първоначалния замисъл, но все пак изглежда, че е необходимо да стигне до един определен етап на виждане. Ив. Сарандев, ЕС, 144. При всяко повтаряне на ханските желания Фотий отговаряше, че Добета трябва да се обърне направо към императора, от него да иска посланици .. Така разговорите се връщаха винаги в първоначалната си точка. Й. Вълчев, СКН, 288. // За буква — който е в началото, с който започва дума, име и под.; начален, инициален. Външната врата беше снизена и макар че скоро беше поправяна, погледът му веднага падна върху една рендосана дъска, белязана с първоначалните букви от името му. Г. Караславов, СИ, 245.
3. Който е първи етап, първа степен на нещо; начален, първичен. Раковски не е обладавал пълно систематическо образование. Първоначалното си учение той е получил в Котел. К. Величков, ПССъч. VІІІ, 11. В своя дом под ръководството на баща си Архимед получил солидни първоначални знания по математика, механика и астрономия. Матем., 1967, кн. 2, 1. Първоначално възпитание.
4. Остар. Педаг. Който се отнася до началната, основната степен на училищното образование; начален, основен1. Страшимиров, след като напуснал Садовското земеделско училище в 1889 г., .., тръгва да си търси работа. И за пръв път става първоначален учител в с. Аязлар. СбАСЕП, 8. След като са разгледаха от всяка страна различните мнения, .., учителския събор намери за най-сгодно да ги [училищата] раздели на три разреда. Първоначални, средни и главни училища. Лет., 1876, 165.
5. Остар. Древен. Старата историография и филологията са стараят да ни докажат, че умственото развитие на човечеството е получило своето начало от Индия и че първоначалните хора са живеле преимуществено в тие крайове. Знан., 1875, бр. 1, 22.
6. Като същ. първоначален (първоначалния<т>) м., мн. първоначални<те>. Обикн. членувано. Остар. Ученик от началната, основната степен на училищно образование. Първата от тези книжки може да стане три печатни листа, а втората — четири. И двете са написани така популярно и редовно, щото запознават първоначалния по един най-лесен начин с природната и с обществената или политическа история. Ч, 1875, кн. 7, 336. Язика, когото употребих в превода, гледах колкото ми бе възможно да бъде лесно вразумителен за първоначалните. Д. Попов, СбРС, 3.
◊ Първоначални цветове (светлини). Остар. Основни цветове; прости цветове, първични цветове. Първоначални или първични цветове са червеният, жълтият. Ив. Въжарова, ИН (превод), 55. Белите зари на светлината не са еднородни, но състоят от седем рода светлини, които той [Нютон] нарече прости или първоначални. И. Гюзелев, РФ, 285. Първоначално натрупване на капитала. Ист. Исторически процес, свързан с възникването на развито стоково стопанство и класическия капитализъм в периода от ХVІ до ХІХ в. В исторически аспект първоначалното натрупване на капитала в различни страни протича в различни варианти. Δ Първоначалното натрупване на капитала у нас се извършва още в края на ХІХ в., след Освободителната война.